Розово...

Розово до безумие, натъртващо. Бонбонено, нагарчащо от сладост...

Ухае на рози, а май е далеч- снегът още покрива земята и плътно прилепва по покривите, вкопчен  в керемидите, застинал по улиците, на места снежно бял- непорочен, на места- почернял,  прилично на малките блудници, чакащи на ъгъла на светофара всяка нощ- и как не измръзнаха?! Цяла зима- нито снега ги уплаши, нито студения вятър... Едната, дори подозирам бе бременна и се чудя, как още в утробата ще поквари плода на и без друго порочното си зачатие, Бог знае от кого...

Пресичам на „развратния” светофар и си мисля, как за минута се сливам с тях- сякаш хиляди ръце и устни полепват по плътта ми, за миг около мен се разнасят аромати на долнопробен тютюн, примесен с евтин алкохол, загрубяла мъжка ръка се плъзва по шията и надолу към деколтето ми... Забързвам ход- студено е, вятърът свири покрай ушите ми, и ми става жал за момичетата... А те се смеят и нервно потропват с очуканите си токчета, в очакване, някой млад, нахакан Мачо поне за минута до тях да спре... дори ако не за друго, то поне за престиж- какъв ти престиж бе, откога „Да си Курва” е почетен пост?!

Уви, такъв ни е манталитета- поне те го правят с някаква чест, макар и измислена. Поне си знаят цената- „За толкова време- толкова пари”,  а има разни други малолетки- продават си задничетата за две водки и возене в луксозна карета оттук- до зад ъгъла, където отзад на задната седалка ще я обърне и най- брутално ще я на...е (простете цинизма, то и без друго ситуацията е вулгарна).

Дотук с тези мисли- казвам на ума си и продължавам забързана нагоре...

До следващия ъгъл- денонощен павилион за цигари, алкохол, бисквити, вафли и дежурната трупа момчета- тийнеиджъри с особен блясък в очите,  нахлупени дълбоко шапки, развлечени дрехи, мръсни обувки, говорещи високо разни вулгаризми... Тук забързвам хода си почти до бяг- не, не искам да си представям и техния свят, ще бъде твърде много...

Наближавам моята уличка- пресичам разделната пряка и мракът ме покрива с невидимо наметало. Входът е тъмен, прозорците на съседите също- сякаш никой не живее тук и само аз населявам моята малка кула, с ледени (наистина ледени) стени. Прекрачвам прага на иначе красивата мансарда и се потапям в моя свят. Ухае на парфюма ми от обяд. Запалвам свещи, пускам музика- задължителният за това часово време саксофон, закачам палтото си и уморено, но с облекчение въздъхвам- Светът (поне този тук) е Мой! И не завися от сърдития чичко, спрял на светофара  или от подрастващ разглезен тийнеиджър, които грижливо харчи парите на мама и тате за ... ! Завися от Себе си- както бе вчера, както бе днес и ще бъде утре!

На път към банята, за да отмия гнусната приказка, пропила се в порите ми се обръщам  и поглеждам през рамо- започва любимата ми мелодия сакс от Розовия  лаптоп... Розов, бонбонено розов, нагарчащо розов дори...

 

Пользователи форума <a href="http://forum.justlady.ru/index.php?showtopic=1466">http://www.justlady.ru</a> расскажут о лучших новинках и трендах из мира красоты и моды, помогут выбрать собственный индивидуальный стиль, поделятся секретами молодости и здоровья. http://www.justlady.ru – это крупнейший в Рунете женский форум, где ежедневно обсуждаются более 100 000 тем. Наш форум дарит уникальную возможность поделиться своими проблемами и радостями, откровенно поговорить о сокровенном, спросить совета и рассказать о своем опыте, пообщаться со старыми друзьями и приобрести новых.