Не познаваш страха,

загнездил се  дълбоко в крехкото ми „Аз”,

непоклатимо рушащ и малкото вяра,

която яростно опитвам се да съхраня-

за света на Доброто, Правдата и Любовта...

А бях някога бунтар по душа и не знаех,

що е туй страх и отчаяние,

 и виж ме сега...

нижат се безсмислени слова

върху никому непотребния бял лист...

и знам, дори до някого да стигнат,

пак ще си остане същото- две очи изпълнени с Тъга...