изплаках ги всичките, раздадох ги на Тъгата- нали толкова много ги искаше,

 жадно ги смучеше от очите ми

и все по- яростно отрязваше и малкото Човешко останало в мен...

Няма сълзи,

дадох ги и на Тебе- всичките,

дори една не запазих за себе си, не можах, но и не пожелах...

Изчерпа се Всичкото, отиде някъде в Тъмнината и нека там да си стои,

по- добре ми е с Нищото-

да не чувствам, да не виждам ,

да се усмихвам автоматично, да целувам по навик,

да прегръщам без да обичам

и Любов без любов да правя...

Нищо не остана...

Нищо!

... само една плът-  гола до безумие

и душа прошита с груби конци,

да я пазят доколкото може цяла...