Когато сънувам,

когато поемам дъх

и когато наяве те сънувам, се моля-

вечно да продължи, макар до безумие да боли...

Мигът да бъде Ден, денят- Година, годината-Живот, дори и след Смъртта...

Моля те, не искай да проумяваш Любовта ми-

Остави я непокварена от разни безконечни мисли, навяващи хлад и толкова никому ненужна тъга...

Обичам те- и знам това е предостатъчно, за да те има в моя иначе монотонен Живот...