Полуживи истини излизат изпод пръстите ми,

пишат история- никому ненужна,

отправят зов за помощ- посред нощ,

когато е най- тихо,

но и когато сънят се стеле над тъмата,

и оставам пак безизразно- застинала пред огледалото

със някак странно, непознато отражение...

е първата крачка, до която Алиса така и не се дорежда. Но ти си смела и без да го прекрачиш, като нея! Да си стискаме палци за битуване в паралелните светове, които така или иначе ни обсебват! А може би и с нещо ни подпомагат да се върнем обратно в себе си!

там, където единствено могат да живеят, мила. В сърцето... :*

... харесва ми коментарът ти- дава повод за многопосочен размисъл...
Ние постоянно се губим и намираме сред разни сенки, ярки отблясъци ... но малко от Нас осъзнават това...

Ще се радвам да се отбиваш по- често при мен!

Хубава вечер!

... а когато истините станат прекалено много и всеобхвата на сърцето се окаже тесен- тогава? Тогава къде отиват да живеят?!

Поздрави, миличка! :-***

девойчице!

така да е!