как се питаш, дали е възможна таква Любов,

да се роди от нищото, от полъха на безметежни думи,

от небрежноста на замечтания ти поглед,

от най- зеленото в ирисите ти и най- сребърно в косите...

Има я , моя Любов- възможна е,

веднъж на сто години такава свише слиза по златната стълбица,

такава се ражда,

рядко се случва на отбраните, късметът, да намерят половинките от кръга,

 да сглобят сферата, и да се изторколят заедно напред,

неразривни,

неразделни,

споени от най- силната смес...

И в забвението на питането ти, ще намериш отговора ми-

верен до обезумяване,

някога,

някъде,

когато до тебе достигат само писмата ми- анонимно именувани,

адресирани до твоя дом,

в който ме допускаш само чрез сивобелия шнур, провиращ се под бордюра на прага ти...