когато ронех детски, чисти сълзи.

Тогава, не разбирах нейните мълва,

не знаех как погаления скръб в душата носи,

а посочен е от Бога да познава радостта- чрез мъчнотата...

„Ти си галеница на съдбата”- понесоха се плахи думи по конеца,

свързващ нея с мен,

през десетки километри, сякаш само в нейната вибрация

ограничаваше се моя екзистенц,

нашепваща онези, най- истинските приказки за възрастни,

в които краят не винаги е бил щастлив,

но все по- често...

„Ти си галеница на Съдбата”- повторих тъжно,

когато линията заглъхна,

пораствайки в секундата,

узрявайки за смисъла на Бъдния- да виждам в ин-а ян, и ян във ин...