който според теб ( но не и мен ), е подходящ да заеме призовото място,

не зная дали бих била склонна да се лиша от  музата ми- Теб,

да оставя онзи, другият, случайно да намери неизпратените ми писма (до Теб) и да си

мисли, че са негови...

И ще е жалко, и ще бъде свидно, до мен така да го допусна... (не, не може да се случи,

защото липсва ми ищахът за подобна новост...),

вяра да му хващам (но не повече отколкото на Теб), дори и в сънищата си да бъда с него,

( така, както с Тебе рея се среднощно из простора ) ...

Не знам дали ме чуваш, пресипнал е гласът ми от неуморното повтаряне на синонимни

думи на простото „Обичам те”...