измежду вятъра суров по върховете

и тегаво безветрие в падините,

по слънчевите клонки на дърветата,

и ароматът на борови гори,

живее неизменното усещане за преходност на материалното,

и вечното на още непонятното за низшите Гръбначни...

Дано дори към тях е благосклонен Онзи,

Всевиждащият Горе,

когато сетността им наближи...