Мога да съм всякоя-

минаваща по улиците,

пресичаща на светофара,

чакаща на ъгъла,

мечтаеща на пейката...

 

Мога да съм всякоя-

и  да ме припознаеш във дълбоко- черен туш в ресниците на някоя,

в цвят на прасковена сладост върху устните,

в искриците на  навлажнени ириси,

в луничките на лятна влюбеност...

 

Можеш да ме търсиш с поглед, 

да ме сещаш с отминаваща те топлина,

да вървиш след аромата орхидеен на виолетови кристали

и  светкавично към към мене да препускаш, 

докато  кротко до Тебе стоя!

Познатата непозната... Или непознатата позната.:)

Прекраснен стих,Freyja! Ефирен, като нежна музика! Поздрави:)

многозначителен завършек...
Комуто както хареса!

Благодаря за гостуването, injir!
Заповядай отново!

Поздрави! :-)

радвам се, че ти е харесало, въпреки разнопосочността на тълкуване...
Добре си дошла всеки път, miaa! :-)

Поздрави!

и все ще е вярно.........
Усмихната вечер!

монитора...
Благодаря ти за смислочетенето!
Хубава да е и за теб вечерта!

Може би всяка от нас е стаила неизбродните лица на женското начало...
Поздравления за стихотворението, нежно и проникновено повдигащо завесата към тайните!
Слънчева седмица! :)))

Благодаря за надникването зад завесата...

Слънчева и успешна седмица, и за теб! :-)))