Думите мълчат

безбройно подредени всред притихнали надежди,

облечени в краски непознати.

 

Раздрипавени милувки

затулят глъчното Обичам те,

което за пореден път преглътнах,

на крачка от прага,

                   от дръжката на бравата ( моля те, не посягай към нея, моля те!),

                                       от щракването на ключа в ключалката,

                                                            от тягостната мисъл-

                                   Кога ще дойдеш пак... дори за миг един...

                                      Кога, моя... толкова желана Любов...

Какви ги плещя, не очакването, липсата убива. И всички разбунени въпроси от нея, които са като озверял осарник... Тогава молбата е винаги за обратното на това, което всъщност искаме...
Прегръщам те и те разбирам, слънчице! :*

и благодаря, миличка! ;-*

Много красиво - болезнен миг
и отваряща душата емоция...
Мисля, че всяка жена би те разбрала!;)
Браво, Фрея!:)

... сред притихнали надежди... Има ли по - хубаво от очакването?!... На прага на самите себе си...
Поздрави, Freyja! :)))

благодаря ви за чисто женската подкрепа!

Поздрави и хубава вечер!
:-*