Животът на тази Земя- тук,

Обикновената,

е толкова кратък, преходно- несъществен,

крачка към Истината, Познанието за другата реалност,

в която сме парчета,

мозайки,

напасващи в платното на Най- Мъдрия...

В краткия ми жизнен цикъл,

в бурната ми младост досега,

прекарах в търсене на Теб- половината от изгубената Част, моят бряг, тръпчива сладост...

Намерих те, намери ме!

Някой, някъде ни сблъска- един в друг

с нетърпимите последствия на множество терзания,

облечени в най- искрена Любов,

най- висшата духовност на тънка невидИма нишка,

изгряваща от центъра на мен към Теб...

Не зная още колко Господ ще ми подари от Пътя,

колко глътки въздух ми е отредил,

но знам и искам да ги преживея с Тебе-

през високите огради на нащърбените планини,

в ледената заскреженост на тъмнеещи прозорци,

проблясващи под пълнолунна слъзност,

в дълбочината замечтана на  взор, изпълнен със очакване,

под тихата самотност пропила ъглите на празна стая...

Във всяка крачка,

във всеки дъх-

навсякъде,

Навсякъде до мен, през Всичко

искам да те има...  

Обичам те!