Възможно ли ще бъде във въздуха да се разтвори пареща тъга?!

В най- студените издишвания да проникне във озона,

да изгрее в южни хоризонти, да се стопли...

Да я няма!

Да освободи от бремето- притискащо до сушава слъзливост...

 

И колко дни, и нощи още

ще ме има във живота ти...

Колко още ще ме помниш?!

И с какво?!

 

Коя съм била аз за Теб,

и във какво ще се превърна,

и ще ме има ли във цветния ти делник,

шареният празник,

обрисуван от весел, детски глъч,

подправен със канела, сгушен в топлостта на боровите клонки...

 

Докато тук, при мене, опустява...

Предколедно окачвам на елхата играчки от надежди, 

свещи от усмивки-

изкуствено запалени в маска от накъсани гирлянди,

спирали от преминалото време... 

Ето, това имам предвид като ти казвам, че можех и повече,
защото при теб усещам много ясно както Коледния дух, така и канелената тъга!...
Направо ме зареди отсега ;)))
Прегръдка и от мен!

старите болки
в новите дрехи обличаме-
лъскави,
стегнати,
изтъкани от здраво преплетени нишки
да държат до пристягане престарялата тъкан
от болки в хроничности
потъващи в днешно- вчеращен ден!

Поздрави!

Предколедно окачвам на елхата играчки от надежди,

свещи от усмивки...

Супер си!

http://www.youtube.com/watch?v=NPU6vFCFVhw&feature=related

Топли предколедни пожелания за всичко най- добро, амиго!

Снощи четох, слушах и гледах разкошния клип. И ми замириса на канела и борови клонки. Така се случи, че точно твоят постинг, freyja, успя да ми открие коледния сезон. Топло е в блога ти.
Сега се връщам като хлапе за още една курабийка :)))

заедно с чаша ароматен чай с ванилови и портокалови кори:-)

Гуш за едно хлапе от друго :-)))

:-*