Помня те още,

но някак вече не боли изпод спомените от усмивки,

скрити тегави сълзи...

Подръпвам розова якичка,

 сгушвам се във топлия ми дъх

блажено със усмивка... че някога,

някога в студено минало изпитвала съм щастие,

тъга,

обичала съм, давайки без капка егоизъм...

И съм щастлива и сега,

защото знам, че съм живяла...

и знам че ще живея и ще обичам

 още може би поредни пъти

ще разпръсквам светлина

със обич смесена и ще се сливам със озона

в дъхави следобеди на чаша чай с някого...

 

Разбрах, че да живееш и обичаш е само част от замисъла на Живота...

Обвивката зародишева...

Ядрото е в себепознанието чрез Любовта...

Отдаването на себе, другите и великата душевна хармония...

и Щастието да сме Тук и Сега!

"Разбрах, че да живееш и обичаш е само част от замисъла на Живота..."
Да живееш и обичаш е ВСИЧКИЯ замисъл на живота! И себепознанието е част от това.
Поздрави! Беше ми домъчняло за задъханите ти стихове :)

... мислех че всички тук са ме забравили...
отдавна не съм отваря страниците на блога...
поради липса на време, а и мълчанието ми само по себе си говореше...

Радвам се, че отново ми гостува, миличка!
Благодаря!
ПоЗдрави и целувки!
Хубава вечер!

С.

Доста време те нямаше...
Лека нощ и щастлива седмица!

Поздрав обратно и от мен! :-)
Щастлива седмица и на Теб!
ПоЗдрави!
Хубава вечер!

С.