грешим- прощаваме

 живеем във въртележка,

от шахматно черно и бяло...

Обичаме- разлюбваме,

Говорим, а после мълчим,

съжаляваме ...

Живеем във въртележка-

от думи...

Нанизани ловко, понякога нескопосно...

Гръмки налози за плахите чувства

отдавна подминали помежду ни безследно изчезнали и

люшкащи се между тебе, мене и всичките други...

Обещаващи, но нищо не даващи-

просто думи...

Чувала съм ги всичките, Любими!

Десетки пъти

принцове като Тебе

в Любов са се вричали

и после разлюбени букви, от кръгче, ченгел и тире вместо букети с цветя на

най- бъдните дни сбирах в накъсани,увяхнали срички, незавършени думи...

И знаеш ли...

Харесва ми,

само когато вятърът едва доловимо

шумът от въртопа

в далечината

като ромол

на върха на крилете си носи...

Моля те,

ако си Истинският...

подари ми,

не друго, а  мъничко топлина за душата само-

без думи!