не спирай,

говори ми само с очи на езика на Висшите,

не спирай,

моля те- говори.

Разказвай ми за всичките чудности на Земния Рай,

за малките клокочещи ручеи,

за поточета потопени в дъхави зеленини,

галени от слънцето,

където ароматни обагрени с цветя поляни гушат се измежду най- високи планини.

Говори ми,

не спирай- разказвай ми за морето, пясъка, звездите, за прибоя и скалите,

за бриза, които нежно носи твоето и моето дихание и слива ги в едно.

Говори ми, Любов, знам че те има,

такава каквато от думи те сътворих,

неизказани,

само наум произнесени,

слова в краткото междусекундие на взора между мен и теб-

Спътника без име, възраст и формалности-

анонимен поглед между неПознати Спътници, по Пътя...