Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.02.2013 12:18 - Урокът
Автор: freyja Категория: Поезия   
Прочетен: 2411 Коментари: 6 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Гледах ги как танцуваха, как се наслаждават на всяко движение, на всеки такт, всеки звук.

Една малка група жени, всички на различна възраст, точно тогава това нямаше никакаво значение...

 

 

                          *           *          *

Позвъних на звънеца с познатата табелка , а женски глас, тихо попита- „Кой е?”, отговорих почти толкова плахо и врата пред мен се отвори.

Забързах надолу по стълбите- отпреде ми идеше приятна топлина, контрастна на февруарския скрежко навън.

Отворих врата и за момент всички утихнаха, извърнаха поглед от огледалната стена, погледнаха ме с мила усмивка и със сладост октликнаха- „А, ето я и нея. Влизай, разсъбличай се и заповядай!”

Бях облечена, трябваше само да се освободя от топлото яке и заснежените ботуши.

Междувременно те продължиха, сякаш никой не ги беше прекъсвал.

Разсъблякох излишните дрехи и се сгуших на един стол, докато отминат няколкото оставащи минути до края на репетицията им.

Гледах ги  с възхита, с радост, с възторг, думите не биха били достатъчно да опиша какво усещах, когато ги виждах, всички тези прекрасни жени в разнородна възсраст,

всяка от тях

Несъвършенно- Перфектна,

истинкска,

просто Жена.

Всяка от тях познаваше до болка рутината на ежедневието, купищата неизгладени дрехи, закъсняващото за градина дете, разрошената прическа и засукания в бързината чорапогащник.

Но

в този момент

бяха принцеси,

кралици,

неповторими до Съвършенство

божествени създания,

богини,

отдадени изцяло на танца, на Любовта към себе си, към всяка извивка по тялото им,

а най- прекрасното бе силата, Светлината на усмивката им, докато ритъмът ги водеше напред.

Гледах ги, без да усещам леко разтворените ми устни и просълзени очи, докато една от тях ме погледна с благо майчинско чувство...

И тук за мен настъпи време разделно- но в душите ни, винаги ще си спомняме с топла прегръдка една за друга.

 

Нали така Господ ни учи- когато обичаме, да оставим другия свободно да полети....

 

Промълвих- „Ще ми липсвате истински...”  и се отдадох на страстта към музиката и танца...

 

Навън тихо валеше, снежеше, вървях към дома и сякаш се носех във въздуха,

само хрускането под стъпалата ми напомняше за допира със Земята,

където под снежното покривало се пробуждаше Живот...

image





Тагове:   щастие,   светлина,   урок,   танц,   жена,   радост,   любов,


Гласувай:
11
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mariniki - хубав текст...
25.02.2013 20:16
и прекрасна музика...
поздравявам те..
цитирай
2. freyja - мариники- радвам се,
25.02.2013 21:06
че ти харесва и ми гостуваш! :-)
Прегръщам те!

С.
цитирай
3. megg - " Гледах ги с възхита, с радост, с възторг ... "
26.02.2013 15:26
Срещата с красивото, с жаждата за полет отвъд делника ... раждат възхищението и онова кротко смиряване пред преобразяването ...
Много ми хареса, поздрав, Соня! :)
цитирай
4. freyja - megg-
27.02.2013 17:33
Свободата на душата е онова, от което всички се нуждаем...
Тогава идва и Смирението....
Благодаря ти! :-)
Хубава вечер!

С.
цитирай
5. arrow11 - Просто красота!
01.03.2013 12:22
Поздравления!
цитирай
6. freyja - arrow11- Благодаря! :-)
02.03.2013 18:28
Честита Баба Марта!
Поздрави
С.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: freyja
Категория: Поезия
Прочетен: 419640
Постинги: 266
Коментари: 957
Гласове: 3097
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728