Гледах ги как танцуваха, как се наслаждават на всяко движение, на всеки такт, всеки звук.

Една малка група жени, всички на различна възраст, точно тогава това нямаше никакаво значение...

 

 

                          *           *          *

Позвъних на звънеца с познатата табелка , а женски глас, тихо попита- „Кой е?”, отговорих почти толкова плахо и врата пред мен се отвори.

Забързах надолу по стълбите- отпреде ми идеше приятна топлина, контрастна на февруарския скрежко навън.

Отворих врата и за момент всички утихнаха, извърнаха поглед от огледалната стена, погледнаха ме с мила усмивка и със сладост октликнаха- „А, ето я и нея. Влизай, разсъбличай се и заповядай!”

Бях облечена, трябваше само да се освободя от топлото яке и заснежените ботуши.

Междувременно те продължиха, сякаш никой не ги беше прекъсвал.

Разсъблякох излишните дрехи и се сгуших на един стол, докато отминат няколкото оставащи минути до края на репетицията им.

Гледах ги  с възхита, с радост, с възторг, думите не биха били достатъчно да опиша какво усещах, когато ги виждах, всички тези прекрасни жени в разнородна възсраст,

всяка от тях

Несъвършенно- Перфектна,

истинкска,

просто Жена.

Всяка от тях познаваше до болка рутината на ежедневието, купищата неизгладени дрехи, закъсняващото за градина дете, разрошената прическа и засукания в бързината чорапогащник.

Но

в този момент

бяха принцеси,

кралици,

неповторими до Съвършенство

божествени създания,

богини,

отдадени изцяло на танца, на Любовта към себе си, към всяка извивка по тялото им,

а най- прекрасното бе силата, Светлината на усмивката им, докато ритъмът ги водеше напред.

Гледах ги, без да усещам леко разтворените ми устни и просълзени очи, докато една от тях ме погледна с благо майчинско чувство...

И тук за мен настъпи време разделно- но в душите ни, винаги ще си спомняме с топла прегръдка една за друга.

 

Нали така Господ ни учи- когато обичаме, да оставим другия свободно да полети....

 

Промълвих- „Ще ми липсвате истински...”  и се отдадох на страстта към музиката и танца...

 

Навън тихо валеше, снежеше, вървях към дома и сякаш се носех във въздуха,

само хрускането под стъпалата ми напомняше за допира със Земята,

където под снежното покривало се пробуждаше Живот...

и прекрасна музика...
поздравявам те..

че ти харесва и ми гостуваш! :-)
Прегръщам те!

С.

Срещата с красивото, с жаждата за полет отвъд делника ... раждат възхищението и онова кротко смиряване пред преобразяването ...
Много ми хареса, поздрав, Соня! :)

Свободата на душата е онова, от което всички се нуждаем...
Тогава идва и Смирението....
Благодаря ти! :-)
Хубава вечер!

С.

Поздравления!

Честита Баба Марта!
Поздрави
С.