Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.03.2013 13:33 - Посланието на Птичките
Автор: freyja Категория: Поезия   
Прочетен: 3362 Коментари: 2 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Някъде прочетох, че : "Ако пеенето на птичка се забави няколкостотин пъти, то могат да се чуят отделни думи на нейния език. Когато говорят хора, на птичката й се струва, че се разнасят дълги и провлачени звуци." 

Тази мисъл ме занимаваше така, както Малкият Принц недоумяваше за какво са им на хората разни материални неща, когато Истинският Живот се състои в Основополагащото.

...


Постепенно душата ми се успокой,

намери тишината и олекотеността,  

които  толкова дълго беше жадувала.

Само плискането на водата и някак далечното чувство за допира й по кожата напонмняха,

че съм все още тук, на Земята,

където имах още много задачи пред себе си, начертани, предначертани от Господ пътеки,

които да извървя заедно с Него и помощта на Приснодевата докрая.

...

Въпреки тишината в ранното утро и едва доловимите далечни песни на чуруликащи, пролетно- влюбени птички, се чувствах уютно – онази тегавост на мнима самота отдавна я нямаше,

на нейно място бе дошла тиха бяла топла светлина, златисто сияйна в сърцевината ...

...

Чувах я отдалече, после все по- отблизо – моята покойна леля, моята втора майка, ходатайка и вечна застъпница.  Нашепваше ми да съм спокойна, да бъда все така себе си, и да знам че тя е до мен и ми помага, както и всички останали, от които се бях сбогувала физически...

И онези другите, за които все още можем само да четем в Светото Писание и да вярваме в тях,

да ни бъдат стълб и опора в момент на раздвоение, морален и  душевен упадък.

В този ред на мисли, мъничка капчица вода се претъркули устремено от междуключичната ямка по посока сърцето- като тих Благослов.

Движех се в стаята, а някак безплътно се носех във въздуха- покоя на дзен, онази дългоочаквана нирвана, дълбокото, трогателно до сълзи от щастие чувство ме обливаше отвътре навън.

Десетки, стпотици, хиляди фини нишки в мен усещаха Любовта- онази дълбоко кодираната в мене, в тебе и другия, във всеки от нас, във всичките Божии пратеници на Земята- Училището на училищата.

...

Аромат на кафе със сякаш топла синкава нишка изпълни стаята , промушващ се наоколо, пропивайки въздуха с интензитета на смлените кафени зърна, пренасящ в далечни страни, където грациозни, тъмнокожи жени, силни мъже , а понякога и невръстни деца старателно скъпоценните зърна събират и за тях Светът се съчетава в съвсем простички неща, които понякога забравяме да оценяме-вода, храна, мека постеля и сигурен покрив...

...

Сгушена между големите кремави възглавници на дивана,

слушах звъна на камбаната

и наум прозинасях молитвена Благодарност

към Господ Бог и Неговата Пречиста Майка

за правото да съм Тук и Сега...


image




Гласувай:
11
0



1. mariniki - при теб е красиво...
25.03.2013 17:51
и светло... поздравявам те..
цитирай
2. freyja - Благодаря, мила мариники!
25.03.2013 19:54
И на мен ми е хубаво, когато гостувам при теб!
Прегръщам те!

Хубава вечер!
Соня
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: freyja
Категория: Поезия
Прочетен: 417678
Постинги: 266
Коментари: 957
Гласове: 3097
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031