Тази мисъл ме занимаваше така, както Малкият Принц недоумяваше за какво са им на хората разни материални неща, когато Истинският Живот се състои в Основополагащото.
...
Постепенно душата ми се успокой,
намери тишината и олекотеността,
които толкова дълго беше жадувала.
Само плискането на водата и някак далечното чувство за допира й по кожата напонмняха,
че съм все още тук, на Земята,
където имах още много задачи пред себе си, начертани, предначертани от Господ пътеки,
които да извървя заедно с Него и помощта на Приснодевата докрая.
...
Въпреки тишината в ранното утро и едва доловимите далечни песни на чуруликащи, пролетно- влюбени птички, се чувствах уютно – онази тегавост на мнима самота отдавна я нямаше,
на нейно място бе дошла тиха бяла топла светлина, златисто сияйна в сърцевината ...
...
Чувах я отдалече, после все по- отблизо – моята покойна леля, моята втора майка, ходатайка и вечна застъпница. Нашепваше ми да съм спокойна, да бъда все така себе си, и да знам че тя е до мен и ми помага, както и всички останали, от които се бях сбогувала физически...
И онези другите, за които все още можем само да четем в Светото Писание и да вярваме в тях,
да ни бъдат стълб и опора в момент на раздвоение, морален и душевен упадък.
В този ред на мисли, мъничка капчица вода се претъркули устремено от междуключичната ямка по посока сърцето- като тих Благослов.
Движех се в стаята, а някак безплътно се носех във въздуха- покоя на дзен, онази дългоочаквана нирвана, дълбокото, трогателно до сълзи от щастие чувство ме обливаше отвътре навън.
Десетки, стпотици, хиляди фини нишки в мен усещаха Любовта- онази дълбоко кодираната в мене, в тебе и другия, във всеки от нас, във всичките Божии пратеници на Земята- Училището на училищата.
...
Аромат на кафе със сякаш топла синкава нишка изпълни стаята , промушващ се наоколо, пропивайки въздуха с интензитета на смлените кафени зърна, пренасящ в далечни страни, където грациозни, тъмнокожи жени, силни мъже , а понякога и невръстни деца старателно скъпоценните зърна събират и за тях Светът се съчетава в съвсем простички неща, които понякога забравяме да оценяме-вода, храна, мека постеля и сигурен покрив...
...
Сгушена между големите кремави възглавници на дивана,
слушах звъна на камбаната
и наум прозинасях молитвена Благодарност
към Господ Бог и Неговата Пречиста Майка
Март, по билото
Балкана - нашето любимо диво местенце ил...
2. На баща ми
3. Някога, на... Някого !
4. Фрея
5. Към Теб
6. Лунна светлина
7. Може ли...?!
8. Ако още я искаш... !
9. Russian Roulette
10. Мотивът
11. Живея Сама
12. Спомени от Някога
13. Назаем
14. Подслон за бялата Надежда
15. Безмълвно послание
16. Тишината на думите
17. П.П. Обичам те!
18. Създай ме
19. Длани
20. Признание- На Него- А.
21. Етюди за красотата
22. Мога
23. Среднощни откровения 2
24. Малките (големи) неща
25. Безстойностно
26. Гробница
27. Напред
28. ИнКогнито
29. Галеница на Съдбата
30. Лъчи