И  по- неизтрити от днес

утрешни помени на върха на иглата пробождайки,

ще се вливат във руслото и  порои от спомени ще валят,

ще бъдат части от някакво минало,

ще бъдат сън, от които не искаш да се събуждаш,

защото без него навън студът е още по- мразовит,

жегата още по- смазваща,

вятърът- задушаващ, пищящ във ушите,

отнасящ най- нежните слова- далеч,

за да ги чуе някъдето тя ,

макар и във просъница,

макар когато утрото похлопва бодро на вратата,

когато гълъбите по перваза отново сгушват се в бетона,

поединични- досущ като твоята и моята съдба...

Обичам те!

Силен и завладяващ стих! Браво, Freyja!

Хубава вечер, светличе мъничко!
:-)

Фреичка

4pKDFM <a href="http://wpjpiinsfkom.com/">wpjpiinsfkom</a>, [url=http://zjrxspvhioms.com/]zjrxspvhioms[/url], [link=http://zgwkfvbmvyqc.com/]zgwkfvbmvyqc[/link], http://ygwunlngnafw.com/

Nzs62O <a href="http://tealiqelazam.com/">tealiqelazam</a>, [url=http://qvlisyfpwbbp.com/]qvlisyfpwbbp[/url], [link=http://ajrnnptvfbkh.com/]ajrnnptvfbkh[/link], http://wveynxdbmjmk.com/