Тъгата ми се стапя в пОлета висок из върховете непознати,

където само ветровете гонят сълзите,

пилеят капките роса по моите страни,

доскоро галени от Тебе,

дори и само със очи...

 

Съдбата ме поглъща-

ревностно изпива и последните солени пръски,

които толкова грижовно в себе си таих,

да бъдат само Твои,

да принадлежат единствено на Тебе...

 

... и най- жестоко е,

когато колесниците на самолета се отлепят от земята,

доскоро споделяна със Тебе, макар и никога един до друг,

но заедно във тукашния път...

 

Загадка ще си остане Нашата история-

без гръмкото начало, нито сладостния край,

ще бъде само буца хладна,

грапаво продраскваща гърлата

в хрипове пресъхнали, застинали студени дни, безкрайни нощи...

 

Дори да искам ,

дори на Господ най- горещо да се моля да бъда Твоя,

ще остане само сателитен зов във тишината на Вселенското мълчание

                                                                                  и търсене на паралелната галактика,

                                                                                                              в която аз и ти сме Ние!



---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
*  Специални благодарности на trjufelihayver-  http://trjufelihayver.blog.bg/ , който отново помогна с музикално вдъхновение за написването на този стих!

Благодаря, trjufelihayver за съвместното творчество !

 

"ще остане само сателитен зов във тишината на Вселенското мълчание и търсене на паралелната галактика,
която аз и ти сме Ние!"
Красиви и нежни чувства! Една, непресъхваща Любов!

Тъгата ми се стапя в пОлета висок из върховете непознати,

където само ветровете гонят сълзите............,

грубо напоследък дълбае душата ми,
забива остри нокти в плътта и жигосва най- чистото в мен...

Поздрави, миаа!

Понякога намираме сили именно в човешката слабост...

Отново полетях с теб....

Поздрави!

пожелавам ти хубави, слънчеви почивни дни!

Поздрави! :-)

Днес ми е хубаво и преди малко реших,
да си напиша едно постче за нежността...
и понеже винаги съм свързвал думата " нежност" с нещо като "зов за любов"
се спрях тук.
За пръв път забелязах нежност и грубост в едно изречение...така свързани,
почти е като полет и плет...
Силата не е в човешката слабост, силата е в женската слабост...
Господ е видял, че мъжа сам е слаб ...
не струва.... и му е пратил жената, нали?

да, Жената е... многолика, многозначима, многодаваща, малковземаща... понякога :-)

нали знаеш- подобно на двете половинки Ин- Ян, това сме ние- мъжете и жените един за друг... Тогава само сме цели, завършени, иначе е... ръбата заобленост, недовършен контур, непасваща плочица в Пъзела ...

Поздрави! :-)

тоя полет ми звучи като катастрофа

... турбулентност...
по- скоро е това...

Поздрави, vippo!

Тъгата се лее като замръзващо планинско поточе. То бавно губи снагата си, но до последно се опитва да е в движение....

залива ме със силата, присъща само на водата, и въпреки да съм част от нейната стихия, някак давещо живея сред размитостите на отминаващия ден...