... дори листът мълчи...

изпълнен с думи без смисъл,

само тътен на далечен говор...

досадни мисли...

кръжащи в наивна окръжност...

объркани срички,

изплъзнали се на пресекулки

през полуотворените ми устни...

накъсани чувства...

тишина в крясък от очакване...

коя

съм

сега-

не зная...

има ли и значение...

откъде започна болката,

къде е пределът й,

къде започва Любовта,

ако я има...

И кой, кой позволи на момичето в мен да повярва в...