Хармонията е всичко, което притежавам-

когато ме целуват капчици дъждовни 

и усещам закачливи слънчеви лъчи,

когато бризът нежно гали,

и преминавам през бури страшни, урагани,

когато се потапям в чудни, приказни дъги,

когато късно нощем блажено към сънищата се отправям

и посрещам изгрева с възторг.

Хармония е и когато гледам- в Твоите очи,

когато с дъх рисуваш по млечно- бялото платно на топлата ми кожа 

и докосваш устни алени, 

когато шепнеш името ми

и отеква в тишината, 

когато този Миг е Сбъднатата Наша Вечност!