Дъхът ми е насечен-

назъбени спомени разрязват на части,

разпиляват ме, после-  събират,

подобно на картинна мозайка в детски ръце...

Мисълта ми е насечена-

разнищени ласки вплитат влакната си в моята тъкан,

подобно на сурова коприна...

Само устните са цели, но полуотворени- жадуващи за Твоите...

съотнесения към устните!

не само плътта, но и душата!

Хубава вечер, lamiata!

щот само нам принадлежи. Ако си му подала фитилче от душата, бъди внимателна дали ще палне фенерчето! Да ви е пламъчно и на двамцата!

ако погледна по- отблизо, дали ще пламне още повече Искрата или ще угасне... Въпросът е без отговор... Времето мълчи и иронично се подсмива...

Времето, мила! Вари го, печи го, пародоксално се изявлява! Но пък хазартът си остава! Заложи на число, не на цвят! И колко му е да си възнаградена!

смелите рискуват и Живеят!

Поздрави, Човеко!

Да си пребъдна!