потопена във емоция  от причудливи форми,

галещи те със ъглите и стените в многоъгълника

на непохватно окръглените минути,

когато в неуловими бързеи и жарки слънчеви лъчи неусетно преминаваш,

и си скрит във влажността на помътнелите ми зЕници.

Калейдоскопено завъртат се  и смелите желания,

всеобхватни и негласни пожелания да бъдеш...

Дори в Отвъда...

Толкова Единствен,

колкото и в милионната частица вечност

подир стотната,

изтърколила се в следобедния промеждутък измежду уморените ми клепки...