За Тебе тя е сбъднат Ангел-  

всеки път,

когато я погледнеш,

преметнала в скута ти къдрици

как по детски ромоли  за кукленското парти, което е устроила,

за новите й дрешки, за всички незначителни за Теб,

но важни в Нейните очи обрати на лъчистия й свят-

тогава си Щастлив,

дори за кратко-

забравил за несгодите и кривите усмивки на поредния, белязан, безлюбовен ден...

 

И знам, че я обичаш- повече от Всичко,

повече от Себе си дори-

така е редно,

така и аз Ти пожелавам по бащински да я закриляш, и не я предаваш...

 

...и знам, че си й нужен, повече отколкото на мен сега,

защото Тя е още много малка,

за да разбиеш на парчета финия й стъклен свят...

 

Разкъсан между двата полюса на „Искам” и „Така е редно”,

между моето „Обичам те, Любов!”,  покрило сластните извивки

и нейното галещо слуха „ Татко, обичам те!”,

не те виня... ни най- малко

за Изборът, който знам, че вече си направил...

 

И пак ще те обичам,

и ще те пазя в най- топлото в душата,

където не достигат бури, урагани,

и няма люти зими,

нито огнени лета,

а само тишина,

спокойствие,

уют и много, много Обич,

която (дори когато избледнея в спомените ти)

ще си остане... Твоя!


* На Него- А.*

Нежно стихче Фрея!
Поздрави!

Благодаря ти!

:-)

Понякога човек се отказва от всичко, в името и щастието на любимия човек...
Поздрави, Фрея!

Благодаря, мила!

Поздрави и хубав ден и на теб! :-)

Поздрави

Поздрави

Добре дошъл!

Поздрави!

Човек не бива да се отказва от щастието.
freyja, ако познаваш лирическата героиня, кажи й, че мъжете често използват дълга като параван, зад който крият страховете си :(
Иначе... елегантно и нежно, както винаги.

ще й кажа...
в повечето случай е така- параванЪт...

Благодаря, миличко! :-*