Раждам се отново- за сетен път,

извирам от бездънните недра на огненото същество,

горя,

но не изгарям,

а по- жива се връщам от паралелния свят,

в който между твойте груби, а толкова меки ръце попадам...

 

Затихвам,

не дишам- за кратко, но дълго,

опитвам да впримча моментът  в океан от пулсиращи клетки,

брънки с милиарди ядра...

 

И се раждам отново във всяко,

когато дори само дъхът ти порцеланово люби фината кожа... 

... са и твоите стихове. От тях се завръщаме по - различни, може би по - замислени...
Поздравления, Freyia!

някъде посредата на двете...
може би тогава би било най- хубаво...
Благодаря за гостуването, megg!!!

Хубава вечер!

Поздрави! :-)

а може би МОЖЕМ .... :)

Поздрави и хубава събота!

:-)

Усеща се посланието в стиха ти , freyja . Както написа в моя постинг - всичко е взаимно свързано .
Успех в творческите изяви :)

за пожеланието и споделянето на позиция!

Поздрави! :-)