… и какво очакваш от мен

да ти дам, мило момче-

Любов не остана,

Душата е рана,

Тъгата попи във влажна салфетка,

А Самотата отплува някъде на юг…

И какво,

се чудя,

мога да ти дам?

Физическото тук не значи нищо-

мимолетна наслада с добре известен финал…

И какво мога да ти дам-

Миналото погребах,

Настоящето издига Храм,

в който място за мен и Бъдещето има само,

а теб- уви,

те няма там…

Тръгни си, момче,

преди Приливът да те е потопил в кристалните си, но ледени води…


(лято 2009г.)