Седя на върха на планината,

почти докосвайки луната,

облечена в прозрачна, бяла светлина,

говоря тихо с Тъмнината

и разказвам истините за живота и смъртта-

денят е близо, съмва се- звънят камбани,

души прогонени от Рая търсят своя път към Вечността,

и все по- истинска, но и сама отново се събуждам във подножието,

в най- дълбокото на извора на Мъдростта... 

души прогонени от Рая търсят своя път към Вечността

Много ми хареса ,но за тези души има измислено друго учреждение "Адът" хехе
там поне няма да скучаем хехе

но умишлено не използвах тази думичка... някак не ми се вписваше в иначе "светлия" ред на мисли хехехех

да,да ти понеже гониш римата и за това ,разбирам!
Добря ,че Ева е послушала дзмията и е изяла плодът,иначе щяхме да сме примати още!хехе
Винаги съм се чудел от къв зор е дала на папагала Адам ,и той да яде?хах

клетницата...
много съм тъжна днес...
МНОГО

Не мисля ,тя още не е осъзнавала какво ще и се случи след като се разбере ,че е послушала змията и е гризнала от плодЪт.....и си е казала :
-Сега вече познанието го имам и цялата вина ,а пък тоя Адам на къф ми са прай я да го наглася и него!-речено, сторено и ....

Силните чувства са полезни,самовнушенията обаче не ...
мдаа

паралелен свят на нашите копнежи...
Самовнушенията отдавна не са измежду живите... мир на праха им!

Благодаря ти, Сол!