Прочетен: 3064 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 26.11.2010 20:21
където само ветровете гонят сълзите,
пилеят капките роса по моите страни,
доскоро галени от Тебе,
дори и само със очи...
Съдбата ме поглъща-
ревностно изпива и последните солени пръски,
които толкова грижовно в себе си таих,
да бъдат само Твои,
да принадлежат единствено на Тебе...
... и най- жестоко е,
когато колесниците на самолета се отлепят от земята,
доскоро споделяна със Тебе, макар и никога един до друг,
но заедно във тукашния път...
Загадка ще си остане Нашата история-
без гръмкото начало, нито сладостния край,
ще бъде само буца хладна,
грапаво продраскваща гърлата
в хрипове пресъхнали, застинали студени дни, безкрайни нощи...
Дори да искам ,
дори на Господ най- горещо да се моля да бъда Твоя,
ще остане само сателитен зов във тишината на Вселенското мълчание
и търсене на паралелната галактика,
в която аз и ти сме Ние!
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
* Специални благодарности на trjufelihayver- http://trjufelihayver.blog.bg/ , който отново помогна с музикално вдъхновение за написването на този стих!
Благодаря, trjufelihayver за съвместното творчество !
която аз и ти сме Ние!"
Красиви и нежни чувства! Една, непресъхваща Любов!
където само ветровете гонят сълзите............,
забива остри нокти в плътта и жигосва най- чистото в мен...
Поздрави, миаа!
където само ветровете гонят сълзите............,
Понякога намираме сили именно в човешката слабост...
Поздрави!
Поздрави! :-)
27.11.2010 16:36
да си напиша едно постче за нежността...
и понеже винаги съм свързвал думата " нежност" с нещо като "зов за любов"
се спрях тук.
За пръв път забелязах нежност и грубост в едно изречение...така свързани,
почти е като полет и плет...
Силата не е в човешката слабост, силата е в женската слабост...
Господ е видял, че мъжа сам е слаб ...
не струва.... и му е пратил жената, нали?
да си напиша едно постче за нежността...
и понеже винаги съм свързвал думата " нежност" с нещо като "зов за любов"
се спрях тук.
За пръв път забелязах нежност и грубост в едно изречение...така свързани,
почти е като полет и плет...
Силата не е в човешката слабост, силата е в женската слабост...
Господ е видял, че мъжа сам е слаб ...
не струва.... и му е пратил жената, нали?
да, Жената е... многолика, многозначима, многодаваща, малковземаща... понякога :-)
нали знаеш- подобно на двете половинки Ин- Ян, това сме ние- мъжете и жените един за друг... Тогава само сме цели, завършени, иначе е... ръбата заобленост, недовършен контур, непасваща плочица в Пъзела ...
Поздрави! :-)
по- скоро е това...
Поздрави, vippo!
2. На баща ми
3. Някога, на... Някого !
4. Фрея
5. Към Теб
6. Лунна светлина
7. Може ли...?!
8. Ако още я искаш... !
9. Russian Roulette
10. Мотивът
11. Живея Сама
12. Спомени от Някога
13. Назаем
14. Подслон за бялата Надежда
15. Безмълвно послание
16. Тишината на думите
17. П.П. Обичам те!
18. Създай ме
19. Длани
20. Признание- На Него- А.
21. Етюди за красотата
22. Мога
23. Среднощни откровения 2
24. Малките (големи) неща
25. Безстойностно
26. Гробница
27. Напред
28. ИнКогнито
29. Галеница на Съдбата
30. Лъчи