където траекторията на кръга, среща тази- на овала, безпрепятствено-

и  радиусите съвпадат,

а завъртането по оста е само част от геометрията на хомогенното сияние

 и  Ти си Кръгът- съвършен до неповторимост,

а аз- елипса, приплесната сфера от търколене по неравни повърхности,

мека, податлива, но със стабилен център, здраво ядро...

Когато радиусите ни съвпаднат, във всички възможни проекции на Декарт...

И се срещнат в нулевата точка на началото...